Настоящата книга е, в крайна сметка, това, което някога се наричаше апология на християнството. Вместо да скривам този аспект, аз го споменавам без колебание. Тази „антропологическа“ защита на християнството, разбира се, няма нищо общо нито със старите „доказателства за съществуването на Бога“, нито с „онтологическия аргумент“, нито с „екзистенциалната“ тръпка, която за кратко разколеба духовната инертност на ХХ в. Всички тези неща са чудесни сами по себе си, но от християнска гледна точка имат неудобството да не са в пряка връзка с Кръста: те са по-скоро деистки, отколкото специфично християнски.

Ако Кръстът демистифицира по-ефикасно от всяка митология, ако ни спестява илюзиите, с които са изпълнени нашите философски и социални науки, тогава не можем да минем без него. Вместо да е демодирана и преодоляна, религията на Кръста, в своята цялост, е тази скъпоценна перла, чието придобиване повече от всякога оправдава жертвата на всяко наше притежание.