Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. През 1874 г., в Белград, излиза първият том на "Веда Словена", или както е пълното заглавие на сборника "Веда Словена. Български народни песни от предисторическо и предхристиянско време. Книга I". Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията". През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. Събирането на тези песни не е случайно, в тях той търси антични предания и сведения от славянската езическа история. През 1971 г. Веркович се сдвързва с д-р Шафарик с молба за съдействие за издаването на сборника и му дава ръкописа за оценка. Д-р Янко Шафарик дава благословията си и така, през 1874 г., в Белград излиза "Веда словена" Книга 1. Излизането на тази книга взривява европейската научна общност. Етнографите и фолклористите се разделят на два лагера, "за" и "против", а почти веднага в спора се включват писатели, общественици и, както винаги политици. В края на 19 и началото на 20 в. дискусиите около "Веда Словена" излизат извън научната среда и намира широка публичност. В споровете около автентичността и съдържанието на сборника, освен учените, се намесват безспорни авторитети в литературата като Иван Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Любен Каравелов. Настоящата книга предлага на читателя оригиналното издание. "Веда Словена" е представена с дизайн, съответстващ на древната славянска душевност. Преведен е и оригиналния предговор на Стефан Веркович към първата книга на сборника, в който предговор най-ясно са описани идеите на неговото съставяне.