"Ваканция във Франция" силно ме озадачава. По правило ясно си спомням как ми е хрумвало да напиша всяка книга, как ми е идвала основната идея и тъй нататък, но тази направо ме обърква. Написах я през 1956 год., след като бях живял в Ремсенбърг вече няколко години, а защо в тази типично американска атмосфера реших, че следващата ми книга трябва да се развива на френска сцена и с множество френски действащи лица, си остава пълна загадка. Книгата би трябвало да принадлежи на периода 1930-1935 година, когато живеех близо до Кан и се опитвах да науча френски чрез посещения на местното училище към школата за чужди езици "Берлиц" и четене на романите на Колет, пиесите на Жорж Курлен и палавото съдържание на "Ла ви паризиен". Така и не се научих да говоря френски, но научих добре да го чета, което напълно ме устройва, тъй като сега, когато съм на двадесет и две години, никога не напускам дома си в Лонг Айлънд и е малко вероятно да ми падне възможността да си чеша езика с някои французин, поради което възгледите ми за моливите ще си останат неизказани. /…/ Това, което най-добре си спомням за тази книга, е, че някой написа гадна рецензия за нея в един от седмичниците, а Ивлин Уо се втурна да ме защитава и нападна клетника със зъби и нокти, като с това сложи началото на полемика, продължила месеци. /…/ Беше ли прав човекът? /Не Ивлин Уо, другият човек/ . Много е възможно. Аз съм от онези щастливци, които никога не намират недостатък в творбите си. Винаги съм гледал на тях като майка на рожбите си. /.../ Няколко думи за заглавието. Не съм се натъквал на него, но предполагам, че всеки, написал роман, развиващ се във Франция, вероятно го е нарекъл както аз нарекох моя. Недоумявям защо американският ми издател не го е променил. /.../ По някаква причина моята “Ваканция във Франция” мина през ситото и се присъедини към всички останали ваканции във Франция. Мога само да се надявам, че ще бъде сметната за достойна да бъде включена в списъка на Стоте най-добри книги, озаглавени “Ваканция във Франция” П. Г. Удхаус