Той не е археолог, нито фокусник, но ако това е пътят към коприната... пардон, към съкровището, ще го извърви! Все пак говорим за Чичо Скрудж... А понякога пътят е по-интересен и от най-голямото съкровище, защото онова, което е съкровище за теб, може да е вехтория за друг! За някои от героите в този макрокомикс например съкровището са кокошки, които снасят яйца с майонеза. Затова и глезят пернатите по всякакви начини, включително с музика и циркови номера! За други съкровището е митичен кристален шлем, скрит на далечен остров в Северно море. Внимавай да не го пожелаеш – чака те страшна водна стихия!

За трети пък най-голямото съкровище е всички обитатели на града да са еднакво грозни, така че никой да не забелязва недостатъците във външния ти вид... например големите ти зъби. Но дали това е толкова гениално? Или именно дефектите в нещата ги правят уникални – така, както съмнителните легенди правят съкровищата блестящи и неустоими...