„Български дневници” е неизвестно досега документално свидетелство за един близо четирийсетгодишен период от българската история – от 1887 до 1928 г. Авторът, френският граф Робер дьо Бурбулон, назначен от княз Фердинанд за негов личен секретар, пристига в България заедно с новоизбрания български монарх. В подробни писма до майка си и по-късно до съпругата си графът увлекателно описва като очевидец и пряк участник драматичните събития от българската история, бита и нравите на българина, видени през любопитния поглед на чужденеца, интригите и стила на управление в двора, неповторимите характери на българските политици и военни и най-вече, разбира се, на българския владетел и неговото обкръжение.

Свидетелствата на този френски благородник, свързал живота си с България, са новооткрито богатство не само за българската историческа наука, но и за всички, които се интересуват от българската история. Те са били съхранявани в личния архив на внука му, граф Ги дьо Бурбулон, неизвестни дори на библиотеки и специалисти, и сега за първи път виждат бял свят в превод на български. В този смисъл „Български дневници” е уникално произведение и като историческо четиво, и като литературно-издателски факт.