Средата на XIII век. На зографа Илия е поръчано да направи стенописите на новострояща се църква в Бояна. Така той среща севестократор Калоян - силен, интелигентен и проницателен владетел, който е респектиран от таланта, дързостта и прямотата на майстора. Другата сюжетна линия е свързана с раздвоението в любовта на Илия към севестократорката Десислава и Левантийката. Десислава е символ на чистотата, на съвършената красота, на духовното начало, а Левантийката е земна,страстна, силна... Раздвоен между тях, художникът ги "примирява" в нежния образ върху стената на църквата - образа на Десислава.