Книгата „Богословие на Новия Завет“ на свещеник Теодор Стойчев е сериозен научен проект, който от една страна служи за осмисляне на някои значими и актуални аспекти в съвременната библеистика, и от друга – разглежда тълкувателни проблеми, свързвайки богатата историко-литературна информация на новазаветната наука с дълбокото богословско разбиране.

Предлаганият труд не се ограничава с отговорите на въпросите относно причините за отдалечаването на библейското от систематичното богословие, довело до това вярата да престане да участва в тълкувателния процес, секуларното отношение към свещените текстове, при което образът на библейския Иисус се откъсва от църковния контекст и се разглежда в зависимост от предпоставките на съответния тълкувател и т.н.

Авторът вижда своята задача преди всичко в това да покаже дълбоката връзка между Свещеното Писание и Свещеното Предание, точно да определи ползите и приносите на историко-критичния метод, както и да изтъкне, че Новият Завет трябва да си върне свръхестествения характер и едва тогава той ще може да ни представи автентичния образ на Иисус Христос. Този идеен ракурс е нов за нашата богословска действителност и определено има приносен характер.