Една бизонова крава отива към извора, за да пие вода. Млад индиански ловец я забелязва и поставя стрела на тетивата на лъка си. Когато обаче пак поглежда към бизонката, за да се прицели, той вижда красива жена, наведена над водата. Тя е изпратена при него от Бизоновия народ, защото ловецът има добро сърце и винаги отдава почит на бизоните за даровете, които те носят на неговото племе.

Младежът обиква красавицата от пръв поглед. Те се женят и имат син, Момчето Теленце, ала хората от племето на ловеца тормозят майката и детето. Те я наричат „жена без семейство“ – но грешат, защото нейните роднини бродят в безчетни стада из равнините и даряват телата си, за да имат Човешките същества храна. Без да каже дума, тя си тръгва; двамата с Момчето Теленце отново се преобразяват в бизони и се завръщат при своя четириног народ. Потънал в скръб, ловецът поема след тях и не се поколебава да отиде при бизоните, за да докаже любовта си, като се присъедини към съпругата и сина си.

 Легендата, която преразказва тук Пол Гобъл, идва от племената, обитаващи Големите северноамерикански равнини. Тя разкрива родството между хора и животни, а също и преобразяващата сила на любовта. Изпълнените с жизненост картини на индианци, бизони, небеса, хълмове и цветя обогатяват представите ни по онзи неповторим начин, който е донесъл на Гобъл световна известност.