Пишете, че бях неудобен и възнамерявам и след смъртта си да остана такъв. Преследван и гонен заради убежденията си, прокуден от родината, враждебно приет и в Америка, Бертолт Брехт цени изкуството на живота като никой друг и за кратко време написва огромен брой произведения, което го превръща в един от най-изумителните писатели. Опера за три гроша, Животът на Галилей, Майка Кураж и нейните деца, Кавказкият тебеширен кръг - драмите му пленяват милиони. Без да изместват неговите постижения и прозрения в поезията и прозата. Онова, което изпъква най-ярко в биографията на Брехт, е единството между мироглед, поведение и творчество. "Този изключително надарен поет пръскаше във всичко, което създаваше, зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и дадат плод едва след време. Брехт съвсем не се смяташе за наставник на нацията. Носеше съзнанието, че сам нищо не знае, и беше готов да се учи от другите. Но желанието му бе да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това сократовско начало изпълва цялото му писателско дело. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова и нова сила. И ако съвременниците само предполагат значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер