• 
  Додекамерон. Четиво за рентиери
  печатна: 14.00 лв.
• 
  Още театър, още свят
  печатна: 12.00 лв.
• 
  Само за членове - две пиеси за четене
  печатна: 8.99 лв.
• 
  Другия бряг (стихове)
  печатна: 14.00 лв.
• 
  Зад гърба ми – вратите на ада
  печатна: 11.98 лв.
• 
  Събрани страници - том 1: Азбука от мигове
  печатна: 14.00 лв.
• 
  Поп Богомил и съвършенството на страха
  е-книга: 12.00 лв.
  печатна: 15.00 лв.
• 
  Избрах разпятието сам
  печатна: 6.00 лв.
• 
  Никога. Други стихове
  печатна: 12.00 лв.

Петър Петров е завършил "Предучилищна и начална училищна педагогика" и "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Професионалната му реализация в журналистиката е свързана с опит в различни електронни и печатни медии - като репортер, редактор, новинар и водещ на авторски предавания. В момента работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио.

След почти десетгодишна пауза и предумишлено (по думите му) профилактично отсъствие от книжния пазар, 34-годишният поет и журналист издава втората си стихосбирка, озаглавена "Без упойка". Редактор на книгата е Елин Рахнев. Авторът подчертава, че включените в изданието стихотворения са остра реакция на упойващите сетивата на съвременния човек политически и медийни клишета във времето на продуктовото позициониране на образи и събития за еднократна или многократна употреба. Той споделя, че залага на внезапното и директно писане, което обаче не бяга от дълго утаяваните метафори и откровената ирония, с която по свой начин отговаря на освирепяването и консумативните страсти на днешното ускорено общество и разпад на интимното.

Книгата, казва поетът, съдържа не само обществено ангажирани, но и по-интимни текстове, които загатват мимолетните възходи и лични провали, издават триумфиращата от вдъхновения, но и в същото време осквернена и опожарена от неподозирани похищения чувствителност във века на непредсказуемото живеене по пътя на произвола.

Авторът допълва, че е неустоимо изкушението да изследва неочакваните обрати в писането, да намира нови пролуки отвъд езиковите правила, но и да поддържа собствен стил на изразяване. Поезията, посочва той, е инстинкт, право на личен отговор в епохата на тоталната безотговорност, но и на предизвиканото в междуредията на дните мълчание в бъбривото ни и капризно глобално общество. В едно от стихотворенията той изповядва идеята, че хората трябва да си представят съвестта като орган от човешкото тяло, за който е крайно необходимо да се полагат ежедневни грижи - както за всички останали части на организма.

Писането на поезия е като да следоотделиш искреност, да оставиш емоционален и личен отпечатък, да подариш на света маршрута на една сълза, заключава Петър Петров.