"Предлагам... и на своите български приятели част от моите спомени за едно време, което обхваща 39 години - от 1879 до 1918. Някои неща ще се окажат неизвестни и нека послужат на историографа като опорна точка. Аз бях свидетел на повторното раждане на България... и работих под българските знамена по време на мир и по време на война. ... Мечтите на България за бъдещето й бяха и мои, нейното нещастие бе моята тъга, нашите надежди вървят по един и същи път." - Споделя през 1928 г. 75-годишния професионален немски офицер Рихард Лео Александер фон Мах, служил на младини в българската войска, получавал по-късно българска пенсия. Аристократичният му дух не се примирява само с ролята на съучастник в "световната история" на Балканите и в любимата му България и го заставя да документира видяното и стореното. Така Мах отдава втората половина от живота си на публицистиката и издава многобройни книги в Германия, Австрия и Англия. Част от тях е опазила Националната библиотека в София, въпреки че до 1989 г. те се оказват в индекса на забранените книги. "Балкански работи" представя за първи път цялостно спасеното му тук творчество, защото българинът има право да знае какво са мислили и другите за него, да се удиви на прозорливостта и модерността на Мах днес и трезво сам да прецени, защо този Мах е бил забранен.