В. Г. Зебалд е роден през 1944 г. във Вертах, Алгой, живее от 1970 г. в Норуич, където преподава в Унверситета нова немска литература. Умира през 2001 година при автомобилна злополука. Зебалд е удостоен с многобройни литературни награди, между които „Мьорике“, „Хайнрих Бьол“, „Хайнрих Хайне“, „Йозеф Брайтбах“.
В. Г. Зебалд, един от най-нетрадиционните писатели на нашето време, разказва историята на един човек, на когото като дете са отнети езика и името и който след това не може да се почувства като у дома си никъде в този свят.

„От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство.“ Хайнрих Детеринг, сп. „Литературен“

„Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност.“ Йорг Плат, „Дер Тагесшпигел“