Комплект от 2 тома

Трудът представлява продължение на Том 1. Средновековие. В него се анализира развитието на българската архитектура от периода XV – XIX век в контекста на Османската империя. В този смисъл той засяга въпроси и на имперската култура, а от там чрез нейните характеристики от различни периоди и влиянието върху българските земи. Посочва се, че това се осъществява чрез българските строители, резбари и зографи, които са главни майстори в балканските и западномалоазийските територии на държавата. Формулира се наличието на архитектурно-художествени течения в рамките на единна Българска възрожденска архитектурна школа. Подробно са очертани 44 строителни, строително-резбарски и строително-резбаро-зографски български центрове в Мизия, Тракия и Македония, като са каталогизирани около две хиляди майстори с техни творби. Доказва се, че т. нар. „балканска архитектура“ всъщност представлява творчеството на майсторите от тези центрове из целия полуостров, а също така и в Западна Мала Азия.