Той е роден на 9 май 1867 г. в Копривщица и семейството на Дончо Николов Каблешков. Баща му е предприемчив и буден човек. Занимава се с джелепчийство и с труд и постоянство придобива добро имотно състояние. Дядо Дончо взима участие във всички народополезни начинания - помага със средства на училището, читалището и еснафските сдружения. По време на дългите си и чести пътувания между Одрин, Цариброд и Копривщица, той служи за връзка по събитията, свързани с развоя на цьрковнонационалните борби. Млад, но уважаван и почитан сред населението. Съвременниците му ризказват легенди за хубавите арабски коне, които язди, за неговите чифте пушки, сребърни пищови и шити дрехи от коприна и сърма.

Дончо се оженва за Неделя Рашкова Павликянска и през 1869 г. купува от тъста си Рашко Павликянски къща в Средна махала на Копривщица. Освен Недко в семейството се раждат още три деца: Рашко, Андона, Парашкева.
Турците не могат да търпят българин като Дончо да ходи гордо и със самочувствие. Решават да го погубят. При едно от пътуванията му за Пловдив през 1875 г. го отравят с кафе в с. Черпелий /дн. Труд/. Останали сираци под грижите на майката децата израстват сред неволи, лишения и изпитания, но намират своето място в живота. Майка им Неделя преживява до дълбока старост и умира на 96 години.

С Павликянската къща е свързано детст-вото на малкия Недко, оставило незаличими спомени в съзнанието му. Къщата е най-старата в Копривщица, датирана в края на XVII век, останала по чудо незасогната от кърджалийските набези и пожари, запазени и до днес, обявена за Национален архитектурен паметник.
Деветгодишен Недко става очевидец на Априлското въстание, за което по-късно пише в свежите си и искрени спомени от онези паметни дни.