Представата за алхимика като налудничав шарлатанин е по-скоро измислица, отколкото истина. Всъщност основният стремеж на алхимиците е да постигнат духовно съвършенство, а опитите им да открият тайната как от неблагородни метали да получат злато имат второстепенно значение.

Процесът на трансмутация или пробразуване на обикновените метали в ценно злато е по-скоро
символ и външен израз на вътрешната душевна трансформация на човека.

И все пак алхимиците търсят дълго и усилено загадъчния Философски камък, необходим за получаването на злато, а също действащ и като чудодеен лек.

Така те създават апаратура и откриват процеси, залегнали в основата на съвременната химия.

Дали алхимичните теории не съдържат нещо повече от онова, което традиционната наука е склонна да признае?
Дали през 20 в. е произведен Философски камък?
Дали успешната трансмутация на елементи, осъществена през 1919 г., не сочи, че е възможно да се преобразуват и метали?

Може ли отколешният стремеж на алхимиците към духовно съвършенство да е актуален и в съвременния свят?