Баща ми винаги казваше, че някой ден ще направя нещо голямо. „Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн”, казваше ми той, след като беше ударил няколко бири. „Или ще направиш нещо изключително, или ще влезеш в затвора.”
И прав се оказа моят старец.
Влязох в затвора преди осемнайсетия си рожден ден.


Когато бях малък, ако ме сложехте до другите деца от улицата и ме попитахте кой от нас ще доживее до 2009, кой от нас ще има пет деца и четирима внуци и къщи в Бъкингамшър и Калифорния, никога не бих заложил на себе си. И все пак, ето ме сега, готов да разкажа своята история, със свои думи, за първи път.

Всеки ден от живота ми е бил събитие. Приемах убийствени съчетания от алкохол и наркотици в продължение на трийсет години. Оцелях, след като ме блъсна самолет, оцелях след смъртоносни свръхдози дрога и венерически заболявания. Срещу мен е повдигано обвинение в опит за убийство.

Голяма част от историята ми няма да звучи приятно. Вършил съм много лоши работи навремето. Да, тъмната страна винаги ме е привличала. Но аз не съм дяволът. Аз съм просто Джон Озбърн, хлапето от работническия квартал, което напусна работата си във фабриката и реши да го удари на купон.