Луксозното издание събира любовните шедьоври на Димчо Дебелянов – вечни стихове и неизвестни писма, адресирани до жените, които е обичал и които са вдъхновили неувяхващите му творби. Някои от тях се публикуват за пръв път.

„Този младеж ще надмине всички ни”. Това са думите, които ослепелият след опита си за самоубийство Яворов казва за Димчо Дебелянов. И категорично вярва в тях, чувайки поетичните шедьоври на по-младия си колега по перо, без да знае, че той е обречен да умре млад. В София Димчо води бохемски живот с оскъдни средства, от които винаги е готов да се лиши, давайки ги на уличен просяк или плащайки сметките на „другарите” си в кръчмата. Междувременно създава класически образци на българската поезия, вдъхновени от жените, омагьосали романтичната му природа. Но и неговите любови, като Яворовите, са обречени (Иванка Дерменджийска се колебае да го последва, Елена Петрунова е убита, Мария Василева умира от туберкулоза). Това са жени, които споделят неговите мечти, има и актриса (Маня Цачева), която прави световна кариера в киното.

Надникнете в тези романтични истории, за да преоткриете човека и поета Димчо Дебелянов и да прочетете с нов поглед неувяхващите му шедьоври. Докоснете се до вечната им магия и красота. Някои от материалите се публикуват за пръв път в тази книга.

Изданието включва архивни снимки на героите в тези истории, а стиховете на поета са илюстрирани с великолепните картини на Ралица Денчева от серията й „Българските мадони”.

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
(„Аз искам да те помня все така”)


На утрото є светлите цветя
не бяха вечерна тъга познали
и с тях окитена вървеше тя
да буди радост в чуждите печали;
в очите є на буйните възторзи
разискряха се златен рой звезди
и търсеха милувка двете рози,
напъпили връз нейните гърди.
(„Отмината”)


И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп –
аз гасна, аз гасна
с утеха последна –
на спомена в здрача
и плача за теб.
(„Ти смътно се мяркаш…”)