"Сънуваше често как гледа движението отгоре, от нощното пространство над земята. Траекториите бяха светлинни нишки и неповторими като в калейдоскоп. Бяха живи конци, които не изчезваха след нея, рисуваха фигури. Тя ги образуваше с преминаването си и те добиваха свой живот, тя ги даряваше с живот. През деня често мислеше какво ли би станало, ако златните нишки запълнеха цялата земна повърхност. Представяше си как започва втори слой и планетата нараства като кълбо прежда." В романа "Авантюра, за да мине времето" се сблъскват две визии за екзистенциалното: обусловената обвързаност, която набавя сигурност, но унищожава смисъла, и рисковата свобода да измисляш сам пътя към себе си и към другите. Малина предприема опасно пътешествие назад в търсене на баща си, когото не познава. Мишо изчезва във вълшебната планина, откъдето се завръща с несподелимия опит на свободата. Стариците Мина, Сия и Рахел продължават да тъкат платното на въобразената от тях съдба, но нишките се късат. Подреденото от възрастните съществуване гори и се взривява. Разпада се и цялата рационално изградена постройка на живота на три семейства. В клаустрофобичния и обречен свят на родителите децата отварят нови пространства за нови общности, в които сам и заедно са вече възможни. Животът нараства, а с него и шансът за спасение. Албена Стамболова е филолог и психолог. Автор е на "Многоточия" (1995) – проза, "Това е както става" (2002) – роман, "Хоп-хоп звездите" (2003) – роман, "Боледуване в смъртта" (2004) – психоаналитично изследване.