Книгата е замислена да послужи на всички, които имат интерес към визуалната история на ХХ в. в България. Разгледани са практиките на класическите западни авангарди и навлизането на т. нар. неконвенционалните форми на българската художествена сцена в средата на 80-те години. Основната тема е диференциацията на иновационните тенденции, които до този момент са разглеждани като цялостно явление. Читателите ще имат възможност да съпоставят авангардните тенденции в западното изкуство с търсенията в българското художествено пространство. Това, което, тази книга предлага е систематизация и интерпретация на до този момент неизследвани систематично събития в българското изкуство от близкото минало.

“Логично е появата на тази книга да предизвика интерес и дискусии, защото се отнася до най-новата ни художествена история и обхваща процеси и тенденции, които още не са окончателно завършили или най-малкото още не са осъзнати като завършени. В известен смисъл книгата има безпрецедентен характер като опит за фокусиране на историческата рефлексия върху толкова близък до настоящето предмет на изследване. Без никаква невинност, но и без преднамерена провокативност книгата е писана със съзнанието, че се явява първият значим опит както като обем и фактология, така и като теоретична обосновка за цялостно и критично осмисляне на случилото се в българското визуално изкуство през 80-те и 90-те години на ХХ век.”
доц. д-р Петер Цанев