В сезона на свободата сме. Лятото винаги е било крехката хартиена лодка за пътешествие, срещи, романтика, любов, флирт. Може да изброяваме още вълнуващи преживявания и усещания, залези и изгреви. И точно в този сезон от горещия
пясъчен часовник обаче изтичат и лошите новини, и трагедиите. Парадокс или равновесието на житейския цикъл? Не
зная със сигурност какъв баланс изисква съдбата и защо, но именно когато отпуснем телата и сетивата ни и умът ни не са нащрек, винаги ще се намери ситуация, човек, които да ги върнат там, където им е мястото и да напомнят, че животът се случва, дори когато ние искаме да сме във ваканция. През отминаващия месец се сбогувахме с една прекрасна млада актриса – Лорина Камбурова и с един мъж - Миро, който дълго се бореше да върне достойнството си след едно риалити, поставило го в неловка ситуация. Малко преди това отбелязахме пък бум на разводите и изобщо на историите, които настървено търсят края си. Един изключителен и толкова противоречиво оценяван мъж – Тодор Славков, навърши 50 години и откри, че никога не му е била дадена възможност да мечтае. Отнето му е правото да иска, да мечтае за друг живот. Това вероятно е най-тъжната история за един човек – никога да не е мечтал, никога да не е създал собствена история на дните си, никога да не е бил друг, освен този, от когото се изисква. Сривът е неизбежен и изглежда като война със света. На такава поемат и останалите наследници на диктаторите на 20. век, чиито истории разказваме в този брой. Нелек избор е да търсиш идентичност и постоянно да се криеш от родовата си памет. Да откриваш сили да продължиш и да намираш веднага след това сенките от миналото. Всеки от героите на този брой е бил на битка, някои вече са загубили, други са продължили да воюват на друг фронт, трети са открили „лятото“ в живота си, а някои просто не знаят, че все пак заслужават ваканция. Нека да е лято и нека никой и никога не ни отнема правото да мечтаем. И нека нищо не е завинаги, така е справедливо!
Галина Чолакова-Попова
главен редактор