Защо толкова диво търсим щастието, без дори да знаем какво търсим? Не преследваме ли удоволствието, което припознаваме като щастие, а то се оказва консумиране на внимание, на статус, на чувство за значимост... Изобщо понятието се използва някак безразборно. Не сме възпитали, не сме създали в себе си различна представа за щастието от тази да носи мигновена наслада и лесно притежание, достигащо до еуфория. Тя е скалата, с която се измерва щастието. Колкото по-ярки емоции се изпитват, толкова по-пълноценно е изживян мигът. И именно миг, защото след това вече няма нищо. Има сивота, всекидневие, баналност. Голямото предидзвикателство е да бъдеш щастлив насред сивото и еднообразното и да избереш свободата да не преживяваш това като нещастие. Матрицата на съвременния консумиращ човек изисква волята, кастрира свободата, прави го абстинентен, ако няма този или онзи атрибут на щастието. То е формулирано като в блудкав филм – работиш, постигаш, влюбваш се, пътуваш, искаш още от същото „лекарство“. Това е живеенето в „трябва“. Все едно човек е заразен с бактерия, която се храни с постиженията му. Постига и иска още и още. Но това не е заради него самия, то е за да направи впечатление на щастлив на останалите. Окриляващото е да откриваме онова, което да впечатлява нас. Забързани, невротизирани да се харесаме на останалите смятаме, че техните аплодисменти са нашето щастие. Най-нещастното самозалъгване. Ако постоянно имаме очаквания, изисквания, срокове на щастие, страх да не сгрешим, значи живеем в мъгла и оставяме незабелязано щастието. Само за миг приемете, че според всички скали на щастието вие сте абсолютни смотаняци. Какво се случва? Оставате сами със себе си. За повечето хора това е равносилно на смърт, а всъщност дава шанс да бъде открит истинският, щастливият начин да общувате и да не се идентифицирате с постиженията и притежанията си. Представете си, че имате всички постижения на света, но сте изгубили способността да бъдете човеци - а това означава да искате да общувате и със себе си, но и с останалите. Как ви се струва? Щастливи ли сте? Щастието има човешко лице. Забелязвайте това щастие, то не се постига, то се вижда и преоткрива. До вас е! Щастието е пътят на личностното израстване, не на изкачването на йерархична стълбица.