NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 9/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 9/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 9/2013

(2.29 от 7 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Моретата прииждат

 
Текст: Тим Фолджър; снимки: Джордж Стайнмец
Със затоплянето на планетата моретата се надигат. Крайбрежията се наводняват. Как ще посрещнем водната заплаха?
 
По времето, когато ураганът Санди се насочи към североизточния бряг на САЩ на 29 октомври миналата година, той вече беше прегазил няколко страни в Карибския басейн, вземайки десетки човешки жертви. Изправени пред най-голямата буря, вилняла някога в Атлантика, Ню Йорк и други градове разпоредиха задължителна евакуация на ниско разположените райони. Не всички изпълниха нареждането. Онези, които предпочетоха да посрещнат Санди, наблюдаваха кадри от бъдещето, когато по-топлият световен климат ще доведе до неумолимо надигане на моретата.
 
Скулпторът Брандън Д'Лио, 43-годишен, живее на полуостров Рокауей - тясна, гъсто населена, 18-километрова пясъчна ивица, издаваща се от Лонг Айлънд. „Когато съобщиха, че приливната вълна от тази буря ще е по-страшна, не се уплаших" - казва той. Това му хладнокръвие скоро щяло да се изпари.
 
 
Преди Созопол
 
 
Текст: Маргарит Дамянов; илюстрации: Дея Вълчева
Сигурно пристанище в бурно море – може би това е най-вярното определение за Созопол през хилядолетната му история.
 
Името означава „Гостоприемното море", обаче - уточнява географът Страбон - по-рано, преди елините да осеят крайбрежието със своите колонии, то било „Негостоприемно", и то не само заради ветровете, които безпрепятствено се спускат чак от степите на Украйна и Южна Русия. Местните жители също не били много приветливи. Два века след основаването на Аполония - античното „аз" на Созопол - обстоятелствата довели древния историк Ксенофонт на черноморския бряг, на юг от днешната българо-турска граница. Основно занимание на траките от областта, наречена Салмидесос, било да плячкосват корабите, заседнали в коварните плитчини. Дори - разказва Ксенофонт - си били разделили брега с гранични камъни, за да не воюват за плячката.
 
Не е трудно човек да си представи облекчението, което античните моряци, притиснати между пенестите талази и „варварите" на брега, изпитвали при вида на Аполония в далечината - първия голям град след Босфора. Завивали покрай днешния остров Св. Кирик и влизали в спокойните води на пристанището. Тук намирали сигурност, прясна вода и храна, светилища, в които да принесат благодарствени жертви за успешното плаване, и не на последно място пазар за своите стоки - амфори с вино и зехтин и изящни рисувани съдове. (Созополският музей прелива от доказателства за щастливия завършек на този сценарий.) Едва ли е случайно, че още на първите си монети Аполония възприела като своя емблема двурогата котва - до ден-днешен стандартен картографски символ за пристанище.
 
Важна птица
 
 
Текст: Оливия Джъдсън; снимки: Кристиян Зиглер
Казуарът е забележителен: 1,80 м висок, над 50 кг, с ясно изразена индивидуалност. При това таткото мъти яйцата.
 
На земята пред мен има голяма заоблена купчина, приличаща на влажна лилава кал, с размера на бейзболна шапка и осеяна с дребни плодове и семена - над 50. Някои от семената са по-големи от костилката на авокадо.
Коленича, за да разгледам находката по-отблизо. Какво е това? Птиче изпражнение. Голямо птиче изпражнение. От голяма птица.
 
Изправям се и се оглеждам. Намирам се в дъждовната гора Дейнтри, на два часа път с кола по крайбрежието от разположения на морето град Кеърнс в най-северната част на Австралия. На едно дърво край мен зървам бойдова горска агама. Чува се жужене на насекоми. От голяма птица обаче няма и следа. 
 
Вероятно не бих я видяла, дори да беше точно там, зад дърветата. Въпреки едрите си размери тя се слива с горските сенки. 
 
За кого става дума? За Casuarius casuarius - южния казуар, главния консуматор на плодове в австралийските дъждовни гори.
 
Киншаса, градският пулс на Конго
 
 
Текст: Робърт Дрейпър; снимки: Паскал Метр
Сред градския хаос на Киншаса като по чудо оцеляват и творят хора на изкуството - музиканти и художници.
 
Вижте твореца. Той се измъква от колиба, която е не по-голяма от килия, макар да е боядисана в ярки цветове и над вратата й да пише Place de la culture et des arts. Художникът живее и работи тук. На 32 години е, с прическа гребен, златни обеци, каубойски ботуши, колан „Долче и Габана" и копринена риза с бакърен цвят. Казва се Дарио и държи да ни осведоми: „Аз съм кралят на квартала."
 
Въпросният квартал е Матете: пренаселен, беден, суров, известен със своите спортисти и своите крадци. В прахоляка край колибата на Дарио седи възрастна жена и продава купчини дървени въглища. Нагоре по улицата се е ширнал хаотичен пазар, където продавачите предлагат чукове, банани и цигари. Надолу полицаи се опитват да обуздаят жена, която разкъсва собствените си дрехи. Намираме се в туптящото сърце на Киншаса, столица на Демократична република Конго, където показатели като прехрана на глава от населението или качество на водата навеждат на мисълта за смъртен одър. Всъщност Киншаса кипи от живот.
 
Принцът на принтовете
 
 
Интервю: Мелъди Крамър; снимка: Марко Гроб
През последните 13 години Джей Ар е лепил портрети на публични места по цял свят - често с риск да бъде арестуван.
 
През пролетта Джей Ар прекара три седмици в нещо като фургон за закуски, паркиран на „Таймс Скуеър". Но вместо храна френският художник предлагаше огромни фотографии. Неговите модели - пъстра смесица от нюйоркчани - имаха избор или да отнесат портретите си у дома, или да ги разлепят по улиците. В квартала Кибера на кенийската столица Найроби снимал женски лица и срязал портретите им наполовина. Горните половини залепил на влакове, а долните на листове гофрирана ламарина върху склон, който се спускал от линията надолу. При преминаването на влака двете половини за миг се изравнявали и жените - захвърлени в периферията на живота - отново връщали преходната си цялост.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2013
ISSN: 20131312657109
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: