NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 12/2014

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 12/2014

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 12/2014

(4.50 от 10 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.



Текст: Пол Салопек; снимки: Джон Станмайър
Околосветският поход на Пол Салопек продължава през Светите земи - благословени, прокълнати, желани.


Йерусалим не е град на войната. По този въпрос Авнер Горен е непреклонен.
Вървим през Леванта по течението на река от отпадни води, която извира на талази от Източен Йерусалим - 45 000 кубични метра дневно се изливат в зловонния поток, който в продължение на 36 км се спуска към Мъртво море. Следваме отпадъците като един вид поклонение. Така смята Горен, един от водещите израелски археолози.

„От основаването на Йерусалим досега е имало 700 конфликта - казва ми той през рамо, докато си проправя път между религиозните туристи в Стария град. - Но е имало и дълги периоди без войни. Тогава хората са живеели заедно в мир."

Трима сме.

Горен - чорлав интелектуалец, родом от Йерусалим, евреин. Басам Алмохор - палестински приятел и фотограф, неуморен гид от Западния бряг. Присъединих се към тях, след като вървях 381 дни от Африка - от биологичната люлка на човечеството в Източноафриканската разломна зона в Етиопия към зараждането на земеделието, изобретяването на писмеността и родното място на върховните божества - Плодородния полумесец. Бавното ми пътуване е част от проект, озаглавен „Извън рая", чиято цел е да извърви стъпка по стъпка пътя на нашите прадеди от каменната ера, които открили света, в който живеем. Планът ми е да обикалям в продължение на седем години до последното кътче на планетата, до което нашият вид е достигнал: най-южното крайче на Южна Америка. Когато описвам маршрута си на Горен, той отговаря: „Да. Дошъл си от юг, също като Авраам."

 

Текст: Виктория Поуп; снимки: Каролин Дрейк
Храната е нещо повече от средство за оцеляване. Чрез нея се сприятеляваме, ухажваме и празнуваме.

Споделянето на храна винаги е било част от човешката история. Пещерата Кесем край Тел Авив предлага свидетелства за древните ястия, приготвяни на огнище на възраст 300 000 години - най-старото, откривано досега, - където хората се събирали да ядат заедно. Както и откритият под пепелта на Везувий кръгъл самун хляб с резки - изпечен, за да бъде разделен. „Да разчупиш хляба" - израз, стар като Библията, улавя силата на храната да изгражда връзки, да укротява гнева и да предизвиква смях. Децата правят питки от кал, разменят си закуски и имитират ритуалите на възрастните. Детски празник без сладкиши не е празник, а връзката храна - любов продължава цял живот (според някои вярвания и в отвъдното). Да вземем например културите, в които край гроба се оставят лакомства, за да знаят починалите, че не са забравени. И дори когато времената са трудни, импулсът да се празнува устоява. В Антарктида през 1902 г., по време на експедицията „Дискавъри" на Робърт Фалкън Скот, мъжете приготвили празнично ястие по случай зимното слънцестоене - най-краткия ден и най-дългата нощ през годината. На борда имало провизии в изобилие. Заклали 45 овце и ги провесили на корабните въжета, където стихиите ги замразили, докато дойде време за пиршеството. Студът, мракът и изолацията били забравени за кратко.

 

Текст: Роф Смит; снимки: Робърт Кларк
Исторически значимо като печатарската преса на Гутенберг, триизмерното печатане преобразява бъдещето.

Части от ракетен двигател, шоколадови фигурки, функционални дубликати на пистолети, холандска крайбрежна къща, дизайнерски слънчеви очила, компактна двуместна кола, гребна лодка, прототип на бионично ухо, пици - не минава и седмица, през която бързо развиващата се технология на триизмерното печатане да не демонстрира изумителните си възможности.

НАСА тества 3D принтер на Международната космическа станция, за да види дали би могъл да фабрикува храна, инструменти и резервни части по време на продължителни мисии.

„Еърбъс" предвиждат, че до 2050 г. ще могат да се строят цели планети от отпечатани по тази технология части. Компанията GE вече използва принтери за производство на вътрешността на дюзи за впръскване на гориво. Интерес към технологията проявяват не само корпоративните гиганти.

„Всички знаем, че триизмерният печат ще играе голяма роля в бъдеще" - казва Хедвих Хейнсман, партньор в холандската архитектурна фирма DUS, която отпечатва къща на бреговете на канала „Бокслотер" в Амстердам. В продължение на 3 години шестметровият принтер KamerMaker („създател на стаи") ще произвежда стени, корнизи и стаи, изпробвайки материали, концепции и различен дизайн.

„Материалодобавното производство", както наричат 3D печатането, съществува от около 30 години. Бързото темпо на развитие на технологията напоследък предизвиква много шум и вдъхновява някои смели предвиждания. Съществува обаче огромна и може би непреодолима разлика между това, което може да се създаде със сложните индустриални принтери и с домашно печатащо устройство. Триизмерният принтер работи, общо взето, по същия начин като настолния. Вместо да използва мастило обаче, той „печата" с пластмаса, восък, смола, дърво, бетон, злато, титан, въглеродни влакна, шоколад - и дори жива тъкан. Дюзите на 3D принтера отлагат материалите на слоеве под формата на течност, пастообразна маса или пудра. Някои се втвърдяват от само себе си, докато други се спояват с топлина или светлина.

Текст: Александра Фулър; снимки: Томас Мунита
В патагонския пущинак каубоите багуалерос се борят с най-проклетия добитък на света.

Това е разказ за кръв, мъжество и традиции и - както си е редно за подобни истории - тук са намесени коне и мъже с удивителна ловкост и сдържаност. Разбира се, смърт или осакатяване дебнат на всяка крачка. И както често се случва в такива разкази, пейзажът е легендарно див - отчасти защото е толкова далечен, че е почти невъзможно да стигнеш дотам по обичаен и удобен начин. Ако знаете къде да търсите на топографската карта, ще откриете Съдърланд - ивица суша, вдадена в залива Ултима Есперанса („Последна надежда") в Южна Патагония в Чили. Наоколо обаче няма нито пътища, нито селища. На север - също недостъпен с обикновени средства - се намира Националният парк „Торес дел Пайне", а отвъд него са дивите и непроходими северни ледени полета, откъснали Патагония от останалата част от Чили. На запад безброй малки островчета превръщат Южния Пасифик в пъзел. На изток е заливът - често разбунван от страховитите местни ветрове и съответно невинаги годен за безопасна навигация - и най-сетне град Пуерто Наталес с неговите приятни туристически магазинчета и ресторанти.

Себастиан Гарсия Иглесиас, 26-годишен агроном по образование, но каубой по душа, има отракания вид на човек, израснал в близост до големи животни. Неговият легендарен прачичо Артуро Иглесиас, на когото - както се твърди - Себастиан стряскащо много прилича, се родил в Пуерто Наталес през 1919 г. Семейство Иглесиас били сред първите, които се заселили в района през 1908 г. и отворили смесен магазин за пионерите. Скоро след това основали ранчото „Естансия Мерседес", живописно сгушено върху парче земя на фона на планините с изглед към морето. После, през 1960 г., Артуро купил ранчото „Естансия Ана Мария", до което се стига или само с лодка, или след десетчасова езда, ако сте готов да прекосите тресавище, в което конят ви многократно ще затъва чак до корема. Освен това, сякаш „Ана Мария" не била достатъчно далеч, Артуро създал селище в Съдърланд - почти недостъпно място в границите на ранчото. Само веднъж в историята на мястото един ратай, съпругата му и двете им деца заживели в малка къща в Съдърланд, но жената - може би подлудена от самотата - избягала с някакъв рибар и ратаят с двете осиротели деца си тръгнали и откарали добитъка обратно в цивилизацията.

Изгубени говеда от стадото на Артуро подивели и се размножили, а естественият подбор ги направил по-големи и по-буйни. Всяко лято Артуро ги събирал, като тръгвал от „Естансия Ана Мария" със своите говедарски кучета и най-надеждните си коне. Понякога изпращал подивелия добитък - наричат го багуалес, което означава не просто „диви", ами „свирепи говеда" - с кораб до пазара в Пуерто Наталес, а друг път ги прекарвал по суша по остри като бръснач урви, през блата и по хлъзгави скали. Яздел, теглейки подире си товарен кон и див бик, с вечно залепнала на долната му устна ръчно свита цигара.

Текст: Даниъл Стоун; снимка: Робин Хамънд
Светът като цяло не страда от дефицит на храни, но в отделни страни това е факт. Каква е причината?

Глобалното недохранване не би трябвало да съществува. Всеки ден селските стопани по света произвеждат равностойността на 2868 калории на човек от планетата - повече от онези 2100 калории дневно, препоръчвани от Световната програма на ООН по храните, и достатъчно за изхранването на население, наближаващо 9 милиарда. Светът като цяло не страда от дефицит на храни, но в отделни страни това е факт.

Защо 805 млн. души все още имат твърде малко за ядене? Основният проблем е достъпът до храна. Доходите и цените на стоките обуславят къде отива храната. Качеството на пътищата и летищата определя колко лесно стига до там. Предизвикателство е дори самото измерване на недохранването. В страните с традиционно най-висок брой население, засегнато от недохранване, е трудно да се набавят и храни, и данни.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2014
ISSN: 20141312657112
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: