Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света?...

Oтговори на тези въпроси читателят може да намери в романа „2084-та“.

Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? „Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави“, казва Еклезиаст. Бъдещето произлиза от настоящето, а настоящето – от миналото. Но не е ли и миналото, както ние го виждаме, продукт на настоящето? Не го ли променяме с нашето мислене за него?

„2084-та“, разбира се, е донякъде диалог с Джордж Оруел. Но 2084-та година в тази книга е доста по-различна от 1984-та, каквато я помним ние, или както я е виждал писателят през 1948-а.

Този път става дума за края на света.