Докато станах на двайсет и две или двайсет и три, пишех разказите си до късно след полунощ – необичайни истории за призраци и привидения, за неща в буркани, които бях виждал във вмирисани на кисела пот панаири, за приятели, изгубени във вълните на езерата, за съпрузи в три сутринта, които трябваше да летят нощем, за да не бъдат убити от светлината.

Трябваха ми много години, за да се измъкна от таванската стаичка, където трябваше да се справям със собствената си смъртност (основна тийнейджърска грижа), и да стигна до дневната, а оттам – до моравата пред къщата, слънчевите лъчи и глухарчетата, готови да бъдат направени на вино.

Излизането на моравата и събиранията с роднините на Четвърти юли ми даде не само историите за Грийнтаун, Илинойс, но и ме запрати към Марс; следвайки съвета на Едгар Райс Бъроус и Джон Картър, взех със себе си багажа от детството, чичовците, лелите, мама, татко и брат ми. Всъщност, когато стигнах на Марс, те вече ме чакаха там – или пък бяха марсианци, които приличаха на тях. Разказите за Грийнтаун, намерили място в неочаквания роман „Вино от глухарчета”, и разказите за Червената планета, наблъскали се в другия случаен роман „Марсиански хроники”, бяха писани през същите години, в които тичах до бъчвата за дъждовна вода до къщата на дядо ми и баба ми, за да загреба от нея всички спомени, митове и асоциации от онова време.

Успоредно с това пресъздавах роднините си като вампири, обитаващи градче, подобно на онова от „Вино от глухарчета”, мрачен първи братовчед на градчето на Марс, където загина Третата експедиция. Така животът ми минаваше по три начина – като градски изследовател, космически пътешественик и скитник с американските братовчеди на граф Дракула.

Не знам дали вярвам в предишни животи, нито съм сигурен, че мога да живея вечно. Но онова момче вярваше в двете и го оставих да вярва. То написа разказите и романите ми. То движи гадателската дъска и казва Да или Не на спотайващите се истини и полуистини. То е кожата, през която преминават всички неща и се излагат на хартия. Доверих му своите страсти, страхове и радости. И то рядко ме е подвеждало.