Трувил, хотел „Рош Ноар” и танкерите пътуващи за терминала Антифер и обратно. Теодора Кац, ръководителката от детския летен лагер и детето със сивите очи от лятото на 80-а. Ян Андреа. Индокитай, алкохолът, любовта. Холокостът. Детството. Червената нишка в цялото творчество на Маргьорит Дюрас прекосява и „Ян Андреа Щайнер”. „Легнахме си с луната върху потъмнелия и син небосклон. На следващия ден се любихме. Дойдохте при мен в спалнята ми. Не проронихме ни дума. Натежали бяхме от детинското тяло на Теодора Кац, от това недъгаво тяло, от светлия й поглед, от виковете й, с които призоваваше майка си, преди да долети куршумът в тила, изпратен от немския войник, отговарящ за реда в лагера. После ми казахте, че тялото ми е невероятно младо. Поколебах се да публикувам тази фраза. Но за обратното изобщо не ми стигнаха сили. Аз пиша и неща, които не разбирам. Оставям ги в книгите си и ги препрочитам, и тогава те придобиват някакъв смисъл."