В книгата “Човешката природа и обществото” известният български учен, икономист, проф. Георги Петров ни изненадва с едно неизвестно досега, принципно ново виждане за света и човека в него. Той разглежда устройството на света през призмата на човешката периода. Движението на обществените отношения, тяхното развитие през вековете се анализират задълбочено и убедително, пречупени през човешката същност. Изложените виждания са добре аргументирани, емоционално поднесени в една стройна система от знания.

За пръв път са изследвани главните генетично фиксирани особености на човешката природа, които определят жизнената дейност и поведението на хората. Те са:

двойствената същност на човека като животно и разумно същество
механизмът на действие на инстинкта за самосъхранение чрез безграничното влечение към удоволствие и избягване на болката
неотстранимите естествени различия в способностите, силите и характера на всеки човек


Основният извод е, че тези особености на човешката природа, фиксирани при други условия, пораждат в „съвременното общество на изобилието” дълбоки противоречия и заплаха за самото съществуване на човешкия род. Във втората част на книгата са обосновани няколко основни извода: Първо, че с прехода от присвояващо към произвеждащо стопанство (преди 8 – 12 000 години) възниква частната собственост и еквивалентната размяна, като присъщи на човешката природа форми на обществени отношения. Второ, че опитите на правителствата и централните банки да блокират и да подменят автоматичното действие на пазарния механизъм, водят до все по-дълбоки и разрушителни социално - икономически кризи. Трето, че извършваното от „социалната държава” хипертрофорано преразпределение на доходите влиза в непримиримо противоречие с инстинкта за самосъхранение и личния интерес на хората. И поражда разрушителни кризи.