"Човекът на бъдещето" - книга 7, част пета от поредицата "Възпитание на родителите" В тази книга е отделено внимание на духовното състояние на родителите, тъй като както пише С. Н. Лазарев главният фактор за възпитанието на децата е посоката, в която се движат родителите им, целите, към които се стремят и смисълът на живота, който те изповядват. За детето това е главното. Има още един важен фактор - това, как се държат родителите, как се отнасят един към друг. И последното - житейският опит на родителите и другите предци, тяхното емоционално и поведенческо родословие. Според С.Н.Лазарев, това което обикновено наричаме възпитание на децата, тоест съветите, нравоученията, възпитаването на навици е само пет-десет процента от въздействието върху тях. Останалото се определя от вътрешното състояние и от поведението на родителите. Най-главният опит детето придобива на нивото на чувствата, в подсъзнанието. Затова С.Н.Лазарев казва, че не бърза да преминава към практическите съвети - всяка практика се изгражда върху фундамента на теорията и за да преминеш към нея, трябва добре да усвоиш тази теория. "Всичко, което ще се случи с нас, се определя от това, което чувстваме в дадената секунда. В нашето отношение към околния свят, към себе си и към Бог се крие бъдещето ни. Най-мистичните завои на съдбата, най-ужасните нещастия, както се оказва, винаги са следствие от нашия мироглед, нашите чувства и нашето поведение. Сега за това говорят вече не само отделни изследователи, за това говорят киното и театърът, политиците и икономистите. За това все по-настойчиво ни напомнят събитията в околния свят. Това, което става в душата на всеки човек днес, ще бъде реализирано като щастие или нещастие след няколко дни, месеца или години. Нещо повече, потомците ни, наследявайки нашите емоции, в значителна степен наследяват и нашите съдби. Нашият свят най-накрая помъдрява и много хора започват да забелязват връзката между чувствата, здравето и съдбата. Може би се намираме в навечерието на всеобщо прозрение?" С.Н.Лазарев