Още с първия си роман "Цюндел си отива", оценен от критика и читатели като "вертикално излитане" и "една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература", Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век.

Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой Конрад Цюндел, непоносимостта му към оглупяващото консуматорско общество, невъзможността му да се идентифицира с някоя обществена група и абсурдните ситуации, в които той се оказва, изглеждат колкото заслужаващи съчувствие, толкова и трагикомични и дори гротескни, а ефектът от описанието им е подчертано забавен.

Изпаднал в отчаяние и резигнация и претърпял почти кафкианска метаморфоза, в пика на екзистенциалната си драма, Цюндел изчезва безследно, като оставя читателя без еднозначен отговор на не един въпрос.

"Трябва да тръгвам, зачеркнете ме от всякакви списъци и картотеки. Пустиня или джунгла, или море, или небе..."