Това е история за стремежа към недостижимото в изкуството и до къде може да стигне човек в преследването на собствените си естетически търсения. Главният герой Соломон Голдберг е изключителен фотограф, който тръгва по следите на древен ръкопис от 1770 година, в който се описва как може да бъде видяно (и съответно заснето) лицето на смъртта. ...На луксозен въртящ се стол седи висок сух мъж на име Соломон Голдберг, подстриган късо, с огромно чело и ледени сиви очи, качил крака на плота, доволно гледащ обувките си от кенгурова, кожа, само подметките на които струват 700 долара. Облечен е в груб сивочерен балтон, черен вълнен панталон и черен шал, краищата на който опират мраморния под. На плота пред него има старомодна филцова шапка, чифт мастиленосини очилца с кръгли рамки и прашна бутилка „Рофиняк" от 1893 година, върху чието гърло е балансиран сребрист мобилен телефон, който вече минута бръмчи тихо като муха с откъснати крилца. Мъжът дълго се взира в него, без да помръдне, накрая го взема, включва го и плавно го доближава до ухото си. - Тази нощ... - казва тих глас от другата страна. - Не знам точно кога, но Фатима казала на сина си, че една от онези кучки щяла да я посети.