В този скромен свой труд съм систематизирал колективния тарикатски челен опит на българи, цигани, турци, арменци, евреи и други етноси, които населяват прекрасните български предели и имат определени заслуги в риболовните екшъни по родните брегове. Освен това не съм забравил постиженията и на такива братски народи, като руския, американския, немския, испанския, латвийския и други, които съм имал щастието да посещавам с въдица в ръка. Дори някои от риболовните финтове, предложени по-долу, да ви се сторят претенциозна измишльотина или в разрез с общоприетата практика, бързам да ви уведомя, че те до един са почерпени от живата риболовна практика и са доказали своята резултатност. Всичките съм ги видял от колеги по водоемите, а някои от тях добросъвестно съм се опитвал да обясня в специализираните риболовни издания. Поради тази причина най-близките ми приятели по въдица единодушно ме провъзгласиха за "доцент". Аз се гордея с тази "титла", защото ми е присъдена от най-меродавната академия - тази на хората, дето имат синьо на лакътя и бели червеи, вместо синьо сирене в хладилника. И като всеки кариерист се надявам някой ден да стана професор, а защо не и академик?! Така че приемете тази моя книга като авторски финт за узаконяване на съмнителната ми доцентура... Ами какво друго, освен да пожелая на всички читатели и колеги от гилдията Наслука и приятно четене! Авторът