В този учебник, следвайки средновековната традиция за доксографското изложение е избиран, там където е възможно, методът на документацията, за да се осигури по този начин непосредствен достъп до източниците и техния мисловен ход. Този подход предпазва интерпретацията от субективно стесняване на перспективата и дава на читателя възможността да формира своя собствена критична преценка. Затова допринасят и латинските цитати, които са в услуга на прецизирането, непостижимо чрез никакъв превод, и запознават непосредствено с терминологията, превърнала се в инструментариум не само на средновековната философия. За това последно издание на учебника, текстът бе наново прегледан, но по същество остана непромемен. В същото време библиографията бе допълнена чрез включване на появилата се след 1992 г. Литература. Особено внимание е обърнато върху превода на източниците на модерни езици.