Кратко съдържание: * Тракийският Арес; * Оръжията на героя; * Воинът хищник; * Воинът-ловец; * Нетленна слава; * Между терес и севт; * Воинските имена в древна Тракия; * Прегрешенията на воина; * Жената воин; * Траките във войната. " Целият античен свят признавал (къде с възторг, къде със страх) невероятната храброст на траките. Самата Тракия е наричана "Areion Pedion" или "Areia", "земя на Арес" (Polyb. 13. 10. 7; St. Byz. s. v. ) или "свещено място на Арес" (Schol. Aristoph. Ornith., 1369), или "Марсовата страна на Резос" (Virg. Georg. 4. 426). Племената на гетите се смятат за "най-войнствени от всички варвари" (Dio Chrys. 34. 4), а Лукиан отбелязва, че траките са в постоянно сражение (Lucian Icaro-Menip. 16). Именно поради своята войнственост те били сравнявани с митични бойци като амазонките и титаните, лестригоните и циклопите. Още от времето на Омир древните гърци били убедени, че Арес е роден в Тракия (например Овидий е уверен, че той е роден от Хера на левия бряг на Пропонтида - Fasti 5. 25. 7-8; анализ на писмените сведения вж. у Михайлов, 1972: 141-180; 221-222). Оттук заедно със сина си Фойбос ("Страхът"), той се явява под стените на Троя и отново тук той се завръща, след като по време на Троянската война бил ранен в бедрото, тук той дори имал гроб (Clem. Alex. Recogn. 10. 24). Естествено е елините да прехвърлят върху варварите чертите на жестокостта на войната - нали траките са огледалото, в което се оглежда "чуждият" в самите гърци? Затова те неохотно включвали този бог в семейството на олимпийците - само в Беотия Арес бил "на собствена земя" (Farnell, 1973: V. 396-414). За светилище на Арес на Салмидесос споменава една схолия (Scol. Soph. Antig. 966). Херодот нарежда това божество на първо място в тричленния пантеон, който приписва на траките (Herodot 5. 7). Явно е, че военната опасност, която северните съседи са представлявали за гърците, оказва влияние върху разказите както за храбростта, така и за невижданата военна жестокост на тракийските племена..." Авторът (из предговора към книгата)