В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата. Вместо анализ на индивидуалната душа - на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас. Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията... Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс? Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха да се проявява тя? Това ли е първоначалото на религия, морал, изкуство, закон и общество? Доколко си помагат едно на друго изучаването на неврозите и на културните образувания? Еднакъв ли е генезисът на социалното въображаемо и на индивидуалното несъзнавано? Фройдовите хипотези изкушават и днес. Изданието е придружено с послеслов на доктор Давид Иерохам, който търси свои отговори на въпросите и предлага несъзнаваното и културата да се четат през термина "сцена".