Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, драматург. Книги: Късо пътуване. Стихове (1969), Нощем иде вятър. Стихове (1972), Посвещение (1979), Къща в полето (1983), Имена. Стихотворения (1984), Ненужно поведение. Стихотворения (1993), Подозрения. Стихотворения (1993), Малко стихотворения (1998), Нищо ново. 100 Cтихотворения (2001), Нагоре надолу (2004) и др. Нейни стихове са превеждани на руски, английски, унгарски, италиански, немски, полски, словашки и др. езици. Член на Сдружение на български писатели. Присъждани са й Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (1984, 1994), наградата на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината (1998) и Наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999), награда "Христо Г. Данов" в категория Поезия за стихосбирката й "Нагоре надолу". Превеждана е в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Унгария.