Алистър Грей, роден през 1934 година, завършва художествена академия в Глазгоу. След като установява, че не може да се издържа само с едно изкуство, се ориентира и към други. “Стари влюбени мъже” е единайсетата му книга. В епилога на книгата Сидни Уъркман заявява: “Тази книга не трябва да бъде четена, а ако все пак някой я прочете, би трябвало да се постарае бързо да я забрави”. В своя текст за корицата Алистър Грей пише: “Книгата ще се продава добре, защото след двайсет и петгодишна възраст всеки се чувства стар, а пък младите се питат какво ли ги чака”.


Основната част на “Стари влюбени мъже” се състои от посмъртните записки на един пенсиониран учител от Глазгоу на име Джон Тънок, посветил се на отвлечени идеи, но нелишен от интерес към плътското.

Тънок е забавна фигура, едновременно устат и старомоден.
Историческите му съчинения ни отвеждат в Атина по времето на Перикъл, в Ренесансова Италия, и най-накрая натикват носа ни в торището, останало след група харизматични сектанти от времето на кралица Виктория. Историко-геологическите отстъпления са контрапункт на записките от дневника на Тънок, описващ собствените си еротични несполуки, заедно с подробности около събитията от началото на новото хилядолетие, съвпадащо с последните пет години на правителството на Антъни Линтън Блеър.

Единствено Грей може да съчетава така небрежно еротика с изненадващи прозрения. Единствено Грей съумява да подмамва с такава привидна невинност. Алистър Грей си остава уникален докрай.
Уил Селф