„Имало едно време един баща, който, понеже остарял, свикал своите синове и дъщери – на брой четири, пет, шест, осем – и те след дълго протакане склонили. Ето ги, седят на една маса и ей сега ще се разбъбрят: всеки за себе си, всички един през друг, измислени ужким от бащата и според неговите словеса, но своенравни и без намерение да го щадят…”

И така, отдавна порасналите осем деца на Нобеловия лауреат се събират на раздумка. В оживени диалози те връщат лентата на сложния живот на семейството си и всеки по своему си спомня за баща си, за детството, за чудотворната камера на фотографката Мария и нейните смайващи фотоси.

„Щракай, Марихен!”, провиква се писателят всеки път, когато вярната му приятелка трябва да снима нещо за него. Моменталните снимки на Мария наистина са забележителни, понеже старата й бокс-камера „Агфа” не е като другите камери: откакто е оцеляла през войната, тя пресъздава не само действителността, а може да вижда както в миналото, така и в бъдещето, да запечатва желания и страхове.

”Старата камера” всъщност е продължение на автобиографията на Гюнтер Грас, подхваната с нашумялата книга „Да люспиш лука”, но в нея преобладават пастелните багри на мъдрата житейска есен.

Остроумно, забавно и поучително четиво, излязло изпод перото на Нобеловия лауреат Гюнтер Грас.