Средновековният български владетел
Предложената на вниманието на читателя монография е второ издание на публикуваната през 1985 г. книга. Направени са малки промени, които по-скоро коригират допуснати в първото издание грешки. Библиографията и равнището на проучванията са в първоначалния вид, когато е отпечатана книгата.
Настоящето издание бе предизвикано от интереса към проблематиката от страна на студенти - историци, прависти, културолози, политолози и филолози, както и поради крайно ограничения тираж на първото издание, което отдавна е изчерпано.
Авторът се опитва да покаже особеностите и развитието на владетелската титулатура в България от възникването на държавата до края на средновековното й съществуване през 14 в. Встъпителната глава за римовизантийската титулатура цели да представи модела, който българската титуларна традиция следва след християнизацията на страната в средата на 9 в.
Използвани са множество разнообразни документи, като вниманието е насочено към по-типичните, отговарящи на изследването на основната тема. Защитава се становището, че титулатурата на средновековните владетели, в това число и българската, не бива да се разглежда като риторична реплика на държавно-политическите идеи на епохата, а като важен атрибут от статута и ранга на съответния владетел, което ще рече и на управляваната от него държава. Последното е от значение не само за равнището на международните взаимоотношения през средновековието, но и за самочувствието на българското общество, чийто експонент се смятал владетелят.
Георги Бакалов
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.