Историята на един фотограф в София.

Аз съм фотограф. Аз съм ходещият човек с фотоапарат в ръка. Историята ми със София е кратка, само няколко десетилетия, но се побира в една седмица. От понеделник до сряда задължително сме заедно, в четвъртък може и да cи починем един от друг, но не винаги се получава, в петък се надлъгваме кой кого ще изостави, в събота и неделя се гоним по опустели улици, най-после сами. И отново е понеделник.

В този град може да се изгубиш, може и да се откриеш. Понякога ме дразни, препъва ме, обърква ме с неочакваните си изблици на мегаломания. Аз му се мръщя, карам се, дори го ругая. И той ми отвръща. Защо е толкова жесток? Но имаме и другото. Тогава сме само двамата. Вървим по улиците ръка за ръка, леко ме придърпва и откривам: чудото на скрития двор, заспала чешма, стол единак, зеления мъх на изоставена пътека, затворена врата и пощенска кутия бе име... Говори тихо и ме прегръща с опадалите листа на тротоара. Аз се усмихвам, натискам спусъка на камерата и оставям запечатаните ни ласки да се трупат върху паметта. И двамата, градът и аз, сме единици, които, събрани, правят милис истории. Моята е такава, кратка, побира се в няколко кадъра и... да, може да се нарече любов.

Галя Йотова