Публикуваната през 1842 г. детска – но и не съвсем – поема на големия викториански поет Робърт Браунинг „Славният хамлински свирец“ възпроизвежда  средновековна немска легенда. Освен като фолклорна приказка сюжетът на „Ловецът на плъхове от Хамелн“ (Der Rattenfänger von Hameln) присъства в немската литература и чрез баладата „Ловецът на плъхове“ на Йохан Волфганг Гьоте (1803) и приказката „Децата на Хамелн“ на Братя Грим (1816).

 Основана на английски източник от XVII в., поемата на Браунинг е публикувана за първи път в неговите „Драматични стихотворения“. Тя се отличава с игривия си, типично английски хумор, за който допринасят и пределно изчистеният ритъм, и подчертано звънките, повтарящи се и понякога преднамерено предсказуеми рими. Тя вдъхновява множество преработки със средствата на различни медии, включително анимационен филм на Дисни, роман на Тери Пратчет („Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“, 2001), опера от Джордж Бенджамин и песен на хеви метъл групата „Мегадет“.

 Евгения Панчева