Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата. На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва навсякъде. "Черната жена и Стрелеца" е мозайка, ако се подреди правилно, ще се получи един измамен образ – на любовта, която всички търсим, и която съществува само в представите ни. Само там. "Скука" е книга наситена с действие. Две убийства привличат вниманието на героинята. Едното е със стогодишна давност, другото е съвременно. Еднаквото е, че и двете са безсмислено жестоки. Жертвите са жени, но не това е важното. Безразличието към човешкия живот, неуважението към вида, отблъскващите собственически щения – това е акцентът в книгата. Тя се казва "Скука" и с нея няма да можете да скучаете. В "Мрежата" се е уловило поредното насекомо. Мрежата с интерес наблюдава опитите му да се измъкне, да се освободи, да живее. Мрежата е спокойна. Тя е сигурна. Никой не се измъква. По нея висят телата на стотици хиляди насекоми. Сухи и абсолютно ненужни. Те всички са жертви... на себе си. Мрежата е тази, която им дава възможност да си измислят и сътворят свят, да сътворят себе си, да сътворят околните. Това не е фантастика. Това е реалността. "Мрежата" е книга за ужаса, към който се привързваме доброволно.