Синият залез
"В "Синият залез" Вежинов е изместил центъра на романа от обществено-политическата проблематика към личната, по-специално любовно-еротичната и биологично-половата..." пише във вестник "Работническо дело" (бр. 57 от 1948 г.). Това е оценката, която комунистическата критика дава на младежкия роман на Павел Вежинов. Написан още преди авторът да навърши 30 години, "Синият залез" има злощастната съдба да излезе през 1947 г., когато „дългът на литературата е да мобилизира съзнанието на читателите за изграждане на нашата народна република”. Вежинов е обвинен в буржоазно-декадентско влияние, в естетизация на порока и вкус към болезненото. "Синият залез" е новост в тематично и жанрово отношение – и като градски по тема, и като опит да се опише деградацията на българската буржоазия, и като начин за решаването на тези тематични задачи чрез криминален сюжет. Романът поставя ред сложни и дълбоки морални, философски, социални и криминални проблеми и ги разрешава със зрелост и великолепен език, на който мнозина творци могат да завидят. Днес може да се направи преоценка на жестоката критика от средата на миналия век и да се оцени по справедливост първия роман на Павел Вежинов. Съвременният читател е достатъчно зрял, за да възприеме "Синият залез" не само като криминално четиво, допълнено с някои пикантности, гъделичкащи "масовия вкус", но и като книга, бележеща пътя на талантливия писател към следващите по-зрели и задълбочени творби.
Kниги от същия жанр
-
Малка книжка за женитее-книга: 3.00 лв.печатна: 7.00 лв. -
За тебпечатна: 3.50 лв. -
Как да го впечатлимпечатна: 5.00 лв. -
Малка книжка за сватбата ...и след товапечатна: 7.00 лв. -
С най-добри пожеланияпечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка с Африкански мъдростипечатна: 7.00 лв. -
Поздравленияпечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка за утеха в сивите днипечатна: 7.00 лв. -
Какво мъжете знаят за жените?печатна: 5.00 лв.
Информация
Информация за книгата:
За автора
Павел Вежинов
9 ноември 1914 г.
София
Биография:
Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България.
Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е „Улица без паваж“, а през 1942 г. на бял свят се появява „Дни и вечери“.
Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите „Златан“ и „Втора рота“. „Втора рота“ се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти.
Павел Вежинов е един от основателите на в. „Стършел“, като в периода 1947 – 1951 г. работи като заместник главен редактор във вестника. През 1951 – 1954 г. заема същата позиция, но в списание „Септември“.
В периода 1954 – 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. През 1972 г. е член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а от 1973 г. до 1983 г. е главен редактор на сп. „Съвременник“.
От 1976 г. е депутат в 7 (33) и 8 (34) Народно събрание.
Павел Вежинов издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: „Следите остават“ (1954 г.), „Произшествие на тихата улица“ (1960 г.), „Човекът в сянка“ (1965 г.), „Прилепите летят нощем“ (1969 г.), както и повестта „Знамена по стадионите“ (1950 г.) и пътеписите „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953 г.) и „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света.
Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман „Гибелта на Аякс“ и повестта „Над всичко“.
През 1963 г. излиза сборникът с разкази „Момчето с цигулката“, последвани от „Дъх на бадеми“ (1966 г.), „Звездите над нас“ (1966 г.) и „Малките приключения“ (1970).
Романът „Нощем с белите коне“ е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.
След огромния успех на „Нощем с белите коне“ през 1977 г. Вежинов издава повестта „Бариерата“, която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат „Белият гущер“ (1977 г.) и „Езерното момче“ (1978 г.).
Романът „Везни“ (1981 г.) е последният завършен роман от автора.
Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на „Бариерата“, „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки километър“, „Нощем с белите коне“, „Произшествие на сляпата улица“ , „Трета след слънцето“ и други.
Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден „Народна република България“ II степен (1964 г.), звание „Народен деятел на културата“ (1970 г.), звание „Герой на социалистическия труд“ (1974 г.), орден „Георги Димитров“ (1974 г.). Вежинов е и лауреат на „Димитровската награда“ през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите „Втора рота“, „В полето“ и „Бариерата“, а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал „На всеки километър“, но с колектив. Получава и наградата „Златна роза“ за игрално кино през 1974 г. за „Зарево над Драва“ (колектив), и през и 1980 г. за филма „Бариерата“ и за телевизионния сериал за „Сами сред вълци“. Многократен носител на „Наградата на София“ и на Националната Вазова награда.
Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.