През 1984 г., когато представях религиозната поредица "Пътят", трябваше да пътувам до Шотландия за излъчването на радиопрограма от Глазгоу. Във всяко едно предаване трябваше да интервюирам различни хора от местата, които посещавам, и един от интервюираните беше кантор Ернест Леви. Неговият разказ беше извънредно трогателен, като доведе всички нас, включително и железните оператори, до сълзи. Той разказваше простичко за преживяното от него в ръцете на нацистите: как е минал през седем различни концентрационни лагера и как е избягал от Белзен изпод купчина трупове. Забележителното в неговия разказ бе отсъствието на каквато и да било горчивина за това, което му се е случило, както и опрощението му към неговите палачи. Лъчезарната му откровеност ме впечатли трайно и оттогава ние неизменно поддържаме връзка. Ернест е пример за всички нас - един човек, преизпълнен с безкрайно състрадание в тези дни на наслоена омраза и предразсъдъци. Той е огромно вдъхновение за всички, които са страдали и са били угнетявани - несломим дух, който е преживял невъобразимо тегло и е оцелял, съхранявайки вярата си в изконната човешка доброта. Един човек на ШАЛОМ (Мир). Сър Хари Сикомби, 1998