“С това издание българският читател най-после получава възможността да прочете знаменитите северни саги в превод непосредствено от оригинала. Техен автор е Снуре Стюрлюсон /1179 – 1241/. Той бил забележителна фигура за своето време. Произхождал от стар и знатен исландски род, бил богат и се занимавал с политика, което му коствало и живота. Но не тези тленни дела създали неговата нетленна слава. Като образован човек той бил един от известните скалдове, станал автор на ред “исторически” предания, записани по разкази или от древни хроники, но също така вероятно е написал и прозаическата част на “Младшата Еда” – един от основните ни извори за изучаване на скандинавската митология.

Названието на този сборник от саги е “Земният кръг”. Представата за Земята като кръгла, т.е. притежаваща съвършена форма, отговаря на архаичните земеописания. От друга страна, названието съответства на претенциите на автора да обхване цялостната история на света. Снуре действително е овладял невероятно много информация, но тя се изчерпва с близката история на неговия свят – Средновековна Скандинавия. Така че “Земният кръг” всъщност се затваря в пределите на Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия, Ирландия. Това е геополитическата представа на времето.

В книгата на Снуре намираме интересни примери и за моделирането на антропогонични и социогонични представи. Преди да роди син, една жена сънува огромно дърво. Долната му част е червена, в средата то е зелено, а короната му е бяла. От една страна, в образа на световното дърво обикновено се въплъщава тричастната представа за Космоса. Но в случая към нея се прибавя и цветовият код, чрез който се обозначават социално-идеологчески реалности. /.../
Основният въпрос, който трябва да си зададем, е в каква степен сагите от цикъла “Земният кръг” принадлежат към историческия жанр. На пръв поглед в тях се съдържат такива подробности /имена, места, събития/, че сякаш няма съмнение в правдивостта на преразказите на Снуре. Доста изследователи съотнасят данните от сагите с исторически лица и случки, т.е. използват ги за историческа реконструкция. И все пак в голяма степен сагите за северните крале са квазиисторически описания /в смисъла, който В. Иванов и В. Топоров влагат в понятието./ Навярно читателят трудно ще се оправи в множеството имена, пресъздаващи генеалогичните редове. За нас, съвременните читатели, изброяването на членовете на рода до девето коляно няма смисъл. За човека от епохата на Снуре обаче генеалогиите имат изключително значение – родословното дърво легитимира кралете и ярловете в не по-малка степен, отколкото техните лични подвизи./.../
Иван Маразов