Юмико Хаясака е родена през 1981г. в гр. Фукушима, Япония. Премества се да живее в Токио на осемнадесетгодишна възраст, където завършва „История на изкуството" и „История на Архитектурата и градоустройството". От 2004 до 2006г. е специализантка във Великотърновския университет, където научава и бълграски език. Това е градът, където се среща с духа на България, който заобиква. Среща добри и ерудирани хора, с които се сприятелява и все още пази в сърцето си безценните мигове прекарани с тях на „Петъка". Най-големият й учител и приятел е арх. Теофил Теофилов (Тео Сан) - директор на Националния музей на архитектурата във Велико Търново - който със своите знания, всеотдайност и чиста душа, я вдъхновява и до днес (въпреки смъртта му през 2008г.), и ще я кара да се връща в България...за да изпее пак любимата му песен. Докторантка в Института за изследване на изкуствата към БАН (2009г.) и в департамента по Ахитектура към Токийския университет в Япония (2007г.), тя специализира в проучвания на историята на архитектурата и градоустройството в българските селища и икономическите отношения през 19 век. Живее в София от 2 години и познава добре града. Обича да се разхожда с карта и да си представя миналото му. Пише статии, посветени на България за различни японски списания и онлайн издания. Първия път когато пребивава в София през 2005г., отсяда в „Хостел Мостел" близо до площад „Македония", където преди „Освобождението" се е намирал търговски хан, който и до ден днешен се е съхранил в чисто архитектурен аспект. Сега живее на тиха улица в центъра на София и всяка вечер обича да гледа прелитащите, точно над чудната й тераса, самолети. С един от тях скоро ще отлети, но аз съм сигурен, че пак с един от тях не след дълго ще се завърне... Александър Димитров