МЕТАМОРФОЗИ НА СЛОВОТО Съвременният мислещ човек знае, че философското познание може да бъде поднесено по различни начини и в различна форма. То може да бъде представено чрез сложна словесна конструкция, чрез математическа формула, чрез физичен закон или посредством система от хармонични движения. Но словесната форма за препредаване на вековната мъдрост, която е обикната от всички възрасти, всички умове и сърца, това е приказката. Приказката предразполага със своя ясен и прост език, в нея винаги има действие или верига от действия, водещи до завършек. Приказката може да бъде разказана или прочетена многократно, не само защото това е забавно и любопитно, а и защото зад привидната си обикновеност тя винаги крие в себе си кодови образи и скрити послания. И мировите учители използват кристалната решетка на приказните думи като елемент на разяснение и като средство за тайно послание. В повечето случаи тази употреба на приказката е твърде концентрирана, сведена е до прост линеарен пример или е минимизирана до притча. Много често от една говорена и незаписана философска система човешкото съзнание помни и препредава само приказно-притчовото, което по особен начин загатва за цялото. В Школата на учителя Беинса Дуно към словото са се отнасяли с повишено внимание и уважение. Можем да припомним, че по време на изнасянето на лекциите и беседите те отговорно са били записвани, а после дешифрирани и подготвяни за печат. Благодарение на този човешки труд сега добиваме представа за духовните принципи, както и за методите при словесното им изложение. В настоящата книга „Приказки и притчи из беседите на Учителя" Лазар Стойчев използва словото на Беинса Дуно като извлича от него приказно-притчовото послание, но посредством личното осмисляне и подбор, го превръща в мозайка от самостоятелни текстове... Мая Иванова