На един приятел не знам посмъртно или не вече се съмнявам във всичко онова за сравнението на човека с тръстика, онова дето есеистите преписват един от друг - не е вярно. има нещо привидно монотонно в нея красивите полюшвания и точността звучи ми сякаш не принадлежи звучи опасно човек да се предаде на спокойствието и привидните ходове като тръстиката която винаги е бездомна но закриляна от небето онова предателство което хармонията и настроенията в светли тонове не носят изпратената от слабост в забвение тревожност прашасалата непредвидимост или неподправеният страх от неизвестното все неща без които не можем но евтината метафора не ни забранява виж тръстиковото движение и безметежността в силата на допир как са красиви в любовната нощ утре ще падне дъжд и ще отвее и мислите и растенията защото така трябва