В този авторитетен и дългоочакван роман Марио Варгас Льоса описва края на един режим и мъчителното раждане на една демокрация и дава глас на историческата личност Трухильо и на жертвите - и невинни, и съучастници, - въвлечени в смъртоносната му орбита.

Преследвана цял живот от чувство на ужас и празнота, четиридесет и девет годишната Урания Кабрал се завръща в родната си Доминиканска република и в спомените за събитията от 1961 г., когато столицата все още носи името Сиудад Трухильо, а един старец тероризира три милиона души. Рафаел Трухильо, поквареният болнав диктатор, когото доминиканците наричат Козела, контролира приближените си (в това число бащата на Урания, изпаднал в немилост) чрез насилие и шантаж. Предателството и страхливостта в двореца на Трухильо са се превърнали в начин на живот. Но хватката на диктатора постепенно отслабва. Срещу него се подготвя заговор и назрява една макиавелистка революция, белязана с кървави последици.