Дори работещ с думи, художникът се познава лесно. В сборника с разкази "По-тихо от мрак" Христо Кърджилов разгръща целия си талант да чете душите на хората, да ги обрисува със силни, ярки краски, да подбира от палитрата на живота истории, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича.

Скелет в шахтата, провиснал от тавана балон с киселина, магически самоубийства си дават среща с мрачни планове за страховити, зли отмъщения, изпепелени и забравени, но неприключили истории, копаене гроб другиму и неизбежното падане в него, гладът и хляба, който го насища за години напред, дори за цял живот.

Сред страниците на този сборник няма леки и приятни, развлекателни истории. Има го животът - по-често озъбен, отколкото усмихващ се, има го човешкото - по-често зло, отколкото смирено, има го страхът, който винаги диша близо до нас, особено когато е по-тихо от мрак.