"Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично.

При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никого, защото си имаше лично своя писта. И защото великите поети и творци се измерват и състезават само с мъртвите класици. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век.

Иван Динков бе огромен поет и творец, беше поетище. Неговите стихотворения са като скулптурите на великия Хенри Мур - единни, могъщи, непоклатими, неопровержими."

Никола Иванов, съставител на книгата "Почит към Иван Динков".